Хороша страна Болга...
 
Уведомления
Очистить все

Хороша страна Болгария?

2,330 Записи
48 Пользователи
0 Лайки
129.3 тыс. Просмотры
Форум
(@сержант)
Записи: 2616
Почетный участник
Автор темы
 
От: Т55

Прийдет и такой день!

Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
Россия вспрянет ото сна,
И на обломках гейровластья
Напишут наши имена!

Добавлено: 23.06.2015 07:53:44

От: Т55

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11275&p=339337

Это что за бред?
Особенно позабавило:
"Кто в армии служил, тот в церкви не смеется."
Что за умник такой нашёлся? В церкви положено смеяться? В оригинале этой дембельской поговорки упоминается цирк. Смешные вы болгары. :-)

 
Размещено : 23.06.2015 7:53
Форум
(@evgeni)
Записи: 161
Активный участник
 

Даниэл Митов: "Как мне объяснить болгарам, что нам строительство «Южного потока» продвигать нельзя, а грекам «Турецкий поток» - можно" http://www.eer.ru/a/article/u123253/24-06-2015/32489

 
Размещено : 25.06.2015 0:02
Форум
(@_fae_)
Записи: 1699
Постоянный участник
 
От: Evgeni

Даниэл Митов: "Как мне объяснить болгарам, что нам строительство «Южного потока» продвигать нельзя, а грекам «Турецкий поток» - можно"

Надо вызвать Т55 и попросить его это сделать!

 
Размещено : 25.06.2015 6:42
Форум
(@сержант)
Записи: 2616
Почетный участник
Автор темы
 
От: _FAE_
От: Evgeni

Даниэл Митов: "Как мне объяснить болгарам, что нам строительство «Южного потока» продвигать нельзя, а грекам «Турецкий поток» - можно"

Надо вызвать Т55 и попросить его это сделать!

А то, он чертовски красноречив! :-)

 
Размещено : 25.06.2015 7:01
sukhov
(@sukhov)
Записи: 5901
Высший уровень
 

Наш болгарский друг заикнулся как-то о Прибалтике-1940. Вот ему коротенечко информация к размышлению (не для обсуждения в этой теме) http://nord-ursus.livejournal.com/21010.html

 
Размещено : 25.06.2015 15:50
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 
От: Сержант

От: Т55

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11275&p=339337

Это что за бред?
Особенно позабавило:
"Кто в армии служил, тот в церкви не смеется."
Что за умник такой нашёлся? В церкви положено смеяться? В оригинале этой дембельской поговорки упоминается цирк. Смешные вы болгары. :-)

Eто на фото, где населения города Битолая отмечает день рождения болгарского Екзарха?

 
Размещено : 25.06.2015 21:40
Форум
(@сержант)
Записи: 2616
Почетный участник
Автор темы
 
От: Т55

Eто на фото, где населения города Битолая отмечает день рождения болгарского Екзарха?

Это у кого-то из участников в конце каждого поста автоматом идёт. Вразумите людей. :-)

 
Размещено : 25.06.2015 21:57
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 
От: _FAE_
От: Evgeni

Даниэл Митов: "Как мне объяснить болгарам, что нам строительство «Южного потока» продвигать нельзя, а грекам «Турецкий поток» - можно"

Надо вызвать Т55 и попросить его это сделать!

А че обяснять? Припомнить что болтал в начале украинского кризиса, что ли?

А кстати действительно, почму ЮП не надо, а ТП надо??
Добавлено: 25.06.2015 21:42:33

От: sukhov

Наш болгарский друг заикнулся как-то о Прибалтике-1940. Вот ему коротенечко информация к размышлению (не для обсуждения в этой теме) http://nord-ursus.livejournal.com/21010.html

Да ну - без комментариев..

Добавлено: 25.06.2015 21:44:14

От: Сержант
От: Т55

Eто на фото, где населения города Битолая отмечает день рождения болгарского Екзарха?

Это у кого-то из участников в конце каждого поста автоматом идёт. Вразумите людей. :-)

А, хм, ну так ето ж разумно - в церкви надо быть сериозным, уважать и т.д. Кто служил - тот научился етим. Логика есть. Ну а если в цирке не смеешься, у человека травма. ;)

Добавлено: 25.06.2015 21:44:58

Но главное - фото. Там показано кто жил в Битоля в 1907 г. И кому етот город достался? Сербам. Зачем?

 
Размещено : 25.06.2015 23:44
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 

Добавлено: 03.07.2015 22:35:48

Добавлено: 03.07.2015 22:37:23

и Шипка:

 
Размещено : 4.07.2015 0:37
Форум
(@kazimirchik)
Записи: 1122
Постоянный участник
 

[img][/img]

Форум
 
Размещено : 4.07.2015 23:52
Форум
(@шариков)
Записи: 21
Новичок
 

2 марта 1916 года Народное собрание Болгарии единодушно приняло решение о переименовании собора "Александра Невского".Все до одного,даже самые ярые русофили.Российский Синод назвал ето "великим грехом Болгарии" но забыли сказать про рускую ескадру,которая 14.10.15 года вошла во Варненскую бухту и в упор начала разстреливать центральную часть города!В ескадре входили3 крайцера, 3 броненосеца и 6 миноносеца . Корабли русского Черноморского флота „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия"!Ну ето уже было война и если ето были военние обекты,а они прямо из 305 и 203 калибра начали на жилые дома!И ето в город,где слова Россия было святое!Личный приказ самого императора!Было бы намного ранше чем Ковентри и Гуерника!Прославылись бы Черноморцы еслы в етот момент не атаковали две немецкие немецкие субмарини UB 7и UB 8.Прогремел торпедний взрив.Руская сторона сразу отступила.А вечером весь город пошел встречать своих спасителей!
Крайцер "Память Меркурия" и ескадренные миноносцы "Громкий" и "Счастливый" утром 13,12.16 почти полностю разрушили город Балчик.Погибло болшая часть жителей города!За ним последовала Каварна!Города,которые не имели военное значение,тем более что русская и руминская армии уже претерпели поражение в битве за Добруджа!Разве ето не военные преступления!?
Вот что пишет руская Wikipedia-
С вступлением Румынии в войну, 3-я болгарская армия под командованием генерала Тошева, которая прикрывала румынскую границу, перешла в наступление и вторглась в Южную Добруджу, на территорию Румынии. У Добрича болгарские войска столкнулись с румынскими войсками, которым также на помощь пришёл 47-й корпус русских войск. Несмотря на численный перевес союзников, болгарская армия нанесла русско-румынским войскам тяжёлое поражение. Союзники были вынуждены отступать на север, в направлении Кобадина. 7 сентября болгары заняли Добрич./

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5

А имя храм памятника вернули в 1920 году,когда в России этого никого больше не интересовало.

 
Размещено : 5.07.2015 5:28
sukhov
(@sukhov)
Записи: 5901
Высший уровень
 

[quote=Шариков]Личный приказ самого императора!

Чу! Никак евангелие от Радзинского?)))

 
Размещено : 5.07.2015 11:02
Srg70
(@srg70)
Записи: 964
Участник
 

[*][/*][quote=Шариков]Разве ето не военные преступления!?

Нет, а что? В Болгарии так близко к сердцу приняли трагедию испанцев в Гернике и англичан в Ковентри? Тогда почему Болгария заключила военный союз с Германией вскоре после Герники, которую бомбил легион "Кондор" и не вышли из этого союза после Ковентри, который бомбило люфтваффе?

Возвращаясь к теме, должен отметить, что Вы забыли указать, что порт Варна использовался как база германским флотом, который много и охотно обстреливал портовые города России на Черном море, совместно с другим союзником Болгарии- Турцией. С Балчиком, румынским городом, только, что занятым болгарской армией в ходе наступления, еще интереснее. По хронике той поры, нашей, отмечается 5 погибших мирного населения. Если это бОльшая часть, то можно спросить - куда вы дели остальную - вырезали или проявив гуманность разогнали?

В общем, если хотите посостязаться в пусто(и другом тоже)звонстве с предыдущим болгарским оратором, то начните с поволжья - выгнали, мол, и отдайте Казань.
(ФАЕ приготовиться!)
И пожалуйста, сравнивайте свои страдания со страданиями не испанцев или англичан, а немцев - как они мучились под ковровыми бомбардировками и советских лагерях военнопленных. Для болгар - их верных союзников и пособников такое сравнение более к лицу.

 
Размещено : 5.07.2015 15:26
Форум
(@шариков)
Записи: 21
Новичок
 

В 1912 году, по результатам Второй Балканской войны, Румыния аннексировала Южную Добруджу (включая Балчик). Во время Первой мировой войны Балчик был возвращен Болгарии, но, когда боевые действия в регионе прекратились, Румыния восстановила свои полномочия.
/ При третото му обстрелване на 13.12.1916г. Балчик е почти изравнен със земята, убити са доста негови жители. Разрушенията са големи, защото той е амфитеатрално разположен и при това гъсто застроен. Поради това всеки изстрелян руски снаряд носи смърт и разруха.
Двама известни български писатели оставят покъртителни свидетелства за Балчик след руската му бомбардировка. Поетесата Доре Габе посещава града няколко месеца след руската атака. Впечатлението й от видяното е тягостно. Сравнява града с гробище и потресена възкликва: „Мъртвият Балчик”./
http://ivo.bg/2014/06/17/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1916/
автор-/en.wikipedia.org/wiki/Ivo_Indzhev

 
Размещено : 5.07.2015 17:06
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 

Да какая база германского флота, когда самого города бомбили с моря...

Царь Борис в Македонии - на предмет того, кто они, македонцы:

 
Размещено : 5.07.2015 18:10
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 

Кто - то читает по греческом? Ето письма греков до своих во время Второй Балканской войны. Болгары пленили почту одного полка.

http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=274:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

http://www.strumski.com/books/bulgaria_ethnic.pdf

№ 1.
Родопи, 11 юли 1913.

[...]
Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние – българските. Те колят, но и ние колем, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха в ръцете ни, опитаха манлихерката. От 1200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса.
[...]
Целувам ви нежно,
ваш брат и съпруг
Спилиотопулус Филипос.

№ 2.
Г-н Панаги Левенти
Доктор Аливерион
(Евбея).

[...]
Прилагам тук също поздравителното писмо на моят командант г-н Контогири; той в него хвали моя взвод, който във време на краткото няколкодневно спиране на нашата дивизия бе получил заповед да настъпи на север от Сер, та завързахме сражение с българските комитаджии, които разпръснахме, след като убихме по-голямата част, опожарихме двете села Дутли и Баница, застрелихме опасните комитаджии и прекарахме под огън и нож всичко, освен жените, децата, старците и църквите, и всичко туй без съжаление ни милост, с жестоко сърце, изпълнявайки една още по-жестока присъда.
Мерокостеница, 12 юли 1913.
От аванпостовете на армията.
Целувам теб,
както и другите
(нечетлив подпис) фелдфебел.

№ 3.
Г-н Сотир Папайоану
в село Витциано, община Итику,
Трикала в Тесалия.
Река Несто, 12 юли 1913.

[...]
Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.
Целувам ви: Кости.

№ 4.
Българската граница, 11 юли 1913.

Драги брате Йоани,
[...]
Тук, гдето живееха архикомитаджии, ние всички изклахме, и местата, които преминахме, ще останат в паметта ми.
Фелдф. Клетанис.

№ 5.
Родопи, българска граница.
11 юли 1913.

Брате Мицо,
[...]
И от Сер до границата ние опожарихме всичките български села. [...]
Адресът ми е същ: 7-ма дивизия, 19 полк, 12 взвод, Родопи.
Иоан Христо Тцигаридис.

№ 6.
Нестос, 13 юли 1913.
село Банста (Баница).

[...]
Ако искаш да се осведомиш върху местата, които преминахме, то всичките бяха български села, на които населението избяга. Тези, които останаха, са окълцани от малнихерките; ние изгорихме няколко села. Същата участ сполете българите и от към сръбска страна. (Заб. Последните три думи фигурират в оригиналното писмо, но липсват във факсимилето).
Фелдф. Накис.

№ 7.
В пустиня, 12 юли 1913.

[...] в българска територия ние побеждаваме българите, които постоянно отстъпват и скоро ще бъдем на път за София. Ние ги озверихме, като опожарихме селата и там, гдето намираме един или двама, ние ги избиваме като врабчета.
Твой брат Георги (името нечетливо).
Пиша ви набързо.

№ 8.
Зисис Кутумас на Никола Кутумас.

[...]
Пиша ви сега върху войната, която отворихме на българите. Ние ги победихме и завзехме турско-българските граници. В местата, които окупирахме, не остана нито един българин. Те избягаха в България, а ние изклахме тези, които останаха. Освен това опожарихме селата. Не остана нито един българин. Но само Господ знае, какво ще стане. Няма какво друго да ви пиша. Аз, ваш син, Зисис Кутумас. Много поздрави от страна на Тимиос. Той е добре, както и всички млади хора, които са тук.
12 юли 1913.

№ 9.
Печат на комендантството на обществената безопасност в Солун.

Г-н Захари Калианис
Ерфос-Милипотамос
Ретимнон в Крит.
Родопи, 13 юли 1913.

[...]
Опожаряваме всички превзети български села и убиваме всички българи, които ни паднат в ръка. Превзехме Неврокоп, хубаво посрещнати от турците, от които мнозина дойдоха при нас, за да се бият срещу българите. Нашата армия се срещна със сръбската и румънска армии, които са на 32 километра от София. Колкото за нас, ние се намираме близу до старата граница.
Ф. З. Калианис.

№ 10.
15 юли 1913.

Брате Сотире,
До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да [...] се е повърнало, за да се изядем помежду си.
[...]
Целуваме те твой брат Панагис Бегликис.
Пиша ви набързо.

№ 11.
На българските граници,
12.VII.1913.

[...]
Там, през където минаваме, ни котка не може се промъкна. Ние опожарихме всички български села, през които минахме. Не мога по-хубаво да ви го представя.
Любещият ви брат
Георги, ефрейтор.
Адресът ми е следният:
За ефрейтора Стергион Георги
12-ти взвод, 3-ти баталион, 19-ти полк,
7-ма дивизия – следа.

№ 12.
Родопи, 13 юли 1913.

Драги ми Леонидас,
Бъди добре, тъй както съм и аз. Туй е, което желая за вас. Аз получих писмо ви, което ме много зарадва. Получих също и от Аристида, който е добре и пише, че него също са го зачислили във войската, нещо, което ме огорчава, защото моите болки не могат да се смекчат от сълзите, защото всичко е загубено, защото ти не можеш си представи, как се постъпва във войната. Изгарят се села и хора, но и ние също опожаряваме и вършим по-грозни работи от българите.
Поздравявам ви, ваш брат
Тома Запантиотис.

№ 13.
За гръцката армия като спомен от турско-балканската война.
Печат на комендантството на 19-и полк.
Г-н Димитър Хр. Тцигариди
в Мексиата
Хипати–Фтиот
Коприва, 11 юли 1913.

[...]
Дадоха ми 16 пленника, за да ги предам на дивизията, а аз доведох само двама. Другите бяха погълнати от тъмнината, изклани от мене. [...]
Нико Теофилатос.

№ 14.
В България, 13 юли 1913.

[...]
Каква жестока война се води с българите! Ние всичко им изгорихме, селата и хората, т. е. ние ги колем. Голяма жестокост. Страната е наводнена от българи. Ако питате, колко млади момчета гърци са загинали, числото надминава 10 000 души. [...]
Ваш син Тсантилас Николаос.
P.S. Пишете ми за свикванията, които стават. Изглежда, че скоро ще свикат и старците. Анатема на Венизелос.

№ 15.
Георги Д. Карка
войник
1-ва секция на Санитарното отделение, 9-та дивизия
в Аргирокастро (Епир).
От реката Нестор (Nestos, сир. Места)
12 юли 1913.

Здравей, брате Георги, слава Богу, след пет сражения, които дадохме, здравето е добре. Знай, че нашата дивизия достигна до реката Нестор, което ще рече до старата българска граница, и кралската войска мина тази граница. По заповед на краля, ние изгаряме всичките български села, защото българите са изгорили хубавия град Серес, Нигрита и много гръцки села. Ние се показахме много по-жестоки от българите, ние изнасилихме всичките срещнати млади момичета. Нашата дивизия взе 18 топа в добро състояние и 2 развалени, всичко 20 топа и 4 митральози. Нещастието на българите е неописуемо, както и тяхното бягство. Ние всички сме здрави с изключение на К. Колуриоти, ранен в сражението при Нигрита и Еванг. Македонеца, ранен от нож на аван-постовете, но и двамата са леко ранени. Поздрави съотечествениците и приятелите; макар че преминах през толкова страдания, слава Богу, не ме е страх от българите, взех си, което ми се дължеше за всичко, което трябваше да понесем от българите в Пангайон.
Поздравлявам те, N[...] (нечетливо) [...] Цервас.
Следват няколко нечетливи подписа.

№ 16.
Господин
Аристиди Танасия
до Камниати
Община Атаману,
Трикала, Тесалия.
14 юли 1913.

Драги братовчеде, здравей. Получих Вашето писмо от 1-и т. м. и съм твърде доволен, че сте здрав, както сме, впрочем, и ние също, до този момент. Знай, брате Аристиди, всичко което ние претърпяваме през тази гръцко-българска война, ден и нощ преминаваме местностите на България и даваме на всеки момент сражения; но този, който ще остане жив, ще бъде мъченик [...] Драги братовчеде, ние тука горим селата и убиваме българите, жени и деца. Знай още, че нашият братовчед Г. Кирицис е леко ранен в крака и че всичките други наши роднини и приятели са здрави, както и нашият зет Ияни. Поздрави от моя страна баща ми и майка ми и всички у вас, както и братовчедка ми Олга. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Прегръщам те от все сърдце, ваш брат
Атанас Ат. Патрос.

№ 17.
От гръцката армия (герб) в спомен на турско-балканската война.
Господин
Георги П. Сумбли
Мегали Анастасова
Алагония Каламас.
Родопи, 12 юли 1913.

Драги родители,
[...]
Ние ходихме в Неврокоп, там също ни чакаха, защото също и там ние водихме сражение през целия ден и ги преследвахме до едно място, гдето ги атакувахме на нож и им взехме 18 топа и 6 митралиози. Те можаха да избягат и ние не успяхме да ги пленим. Ние хванахме само няколко, които убихме, защото такива заповеди имаме. Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса. Сега сме на българската граница, и ако не искат да се поправят, ще идем в София.
Прегръщам ви
Ваш син Перикли Сумблис, 7 дивизия,
19 полк, 12-та рота Солун.

№ 18.
Господин Христофор Кранеа,
Улица Аристотел и Епир, № 48, Атина.
Родопи, 14 юли 1913.

Драги брате Христофоре, здравей
[...]
Пиша ти от Родопите, българска местност, на два часа от старата българска граница. Ако даде Господ да живея, ще ти пиша още. Не зная, колко още ще напредваме в българска територия и дали ще трябва да водим още сражения, както и не зная още, какво съпротивление ще срещнеме. Ако не преживея тази война, моля Всемогъщия да ви даде голямо утешение, особено на нашата майка и на нашите родители, но аз се надявам, че Бог ще ме запази. Изпратих на по-добър свят няколко мечкари.1 Преди няколко дена Васил Христу, кръстникът, се упражняваше да стреля върху 8 комитаджии. Ние хванахме от тях петдесет, които си разделихме. Аз получих в моя дял 6 от тях и ги „очистих". Това е всичко, което имам да ти кажа. Поздравлявам те.
Брат ти: Димит. Кранеас.
-------------
1 Епитет, даден на българите.

№ 19.
Господин Георги Н. Иникаки
във Вари-Петро, Кидония
Канеа, Крит.
Македония, 12 юли 1913.

Драги Георги,
Най-сетне напреднахме и заехме моста на Струма. Имаше много българи, скрити в разни места. След като заехме моста, всекидневно намирахме мнозина от тях и ги убивахме. Българите изгориха моста, за да спрат нашия поход към Серес.
Поздравлявам Ви.
Ф. Валантинаки.
Моят адрес е: Стилиан Валантино, 19-и полк, трета дружина 9-та рота, 7 дивизия, Македония.

№ 20.
За Господин Никола Харгалупа
Ксилокастро
Трикала
Коринт.
Родопските планини.

Драги брате Никола, със здравето съм добре, желая ви също подобно. Намираме се близо до българските граници. Напредваме постоянно и караме неприятеля да бяга [...]
Като минаваме през българските села, ние ги подпалваме и опустошаваме всичко.
Прегръщам ви, ваш брат А. В. Тодоропулос.
(Адреса ми е същия).
Родопските върхове, 18.7.1913.

№ 21.
Госпожа Ангелики К. Лиуиди
в Манастираки; Акарнания
Ксиромера – Воница.
Родопите, 13 юли 1913.

Драга мамо, пращам ти своите поздрави. Аз съм здрав [...] ние сме длъжни, такава е заповедта, да изгаряме селата, да избиваме младите, като не щадим освен старците и децата и непълнолетните. Но страдаме от глад.
[...]
Поздравлявам ви
Ваш син Жан Лиуидис.

№ 22.
Господин Христо Гиопра
в Петрило, община д'Аргитеа
Кардица, Тесалия.
Река Нестос, 13 юли 1913.

Драги родители, поздравлявам ви, аз съм добре и ви желая също добро здраве [...]
Ето истинска война, а не такава, както с турците. Бием се ден и нощ и изгорихме всичките села.
Поздравлявам ви
Камбас Николаос.

№ 23.
Критски независим полк,
12-та рота, за младшия фелдфебел Ем. Н. Логияди
в Леасковики, Епир.
Добринища, 12 юли 1913, сутрин.

Отговарям днес на вашите писма от 22 май и 21 юни, които получих [...]
Имахме малко сражение близо при Струма с бежанците1 от Кукуш и от Лахна. Артилерията ги косеше по пътя. Трябваше да вземем моста, който те изгориха в тяхното отстъпление към Серес.
Това писмо е изпратено от Мехомия.
Поздравлявам ви
Е. Н. Логиядис.
---------------
1 Сир. с българското население от Кукуш, от което останалите живи са избягали в България.

№ 24.
Господин Димитри Коскинаки, Милопотамо
Ретимно, Крит.
Неврокоп, 12 юли 1913.

Драги братовчеде, здравей. Аз съм добре и ти желая добро здраве[...]
Ние изгорихме всичките български села на пътя си и вече стигнахме старите граници на България.
Прегръщаме ви.
Ваш братовчед: С. Калигепис
(не твърде четливо).

№ 25.
За гръцката армия. (Герб).

Нямам време да ти пиша по-дълго; тези работи, ти ще ги намериш навярно във вестниците [...]
Това, което правим на българите, е неописуемо, както и на българските селяни, – една касапница; няма български град и село, които да не са изгорени. Аз съм добрe, братовчеда С. Коловелонис също. Прегръщам те сърдечно
Твой брат Н. Бриния.
11 юли 1913.

№ 26.
Българската граница, 11 юли 1913.

Брате Анастасе, Здравей, желая ти добро здраве. Не се безспокой, добре съм. Ние имахме много сражения, но Господ запази живота ми. Ние имахме едно сражение в града Неврокоп и зехме 22 топа и много плячка. Никъде не могат да устоят пред нас, а бягат навсякъде. Ние убиваме всички българи, които падат в ръцете ни, и горим селата. Нашите страдания са неописуеми [...]
Ваш брат Никола Ангелис.
Прегръщам ви и целувам ръката на баща си.

№ 27.
В Добрунци, 13 юли 1913.

Драги брате,
[...]
Тука всички села са български и населението е избягало, не иска да се подчини. Ние горим селата и ги разрушаваме, нечовешко дело; трябва ли да ти казваме, брате, че всички българи, които пленяваме, – няма зло от туй – ги прекарваме под нож.
Пръгръщам те.
Твой брат Ал. Д[...]геас (нечетливо).

№ 28.
Баница, 11 юли 1913.

Драги ми Леонидис, здравей.
[...]
Не намираме книга, за да ти пиша, защото тука всичките села са български и всичкото население бяга. Ние изгаряме всичките техни села, не срещаме жива душа. Известяваме ти, че се намираме съвсем близо до старите граници на България. Ние окупирахме цяла Македония, без Тракия.
Чакам бърз отговор.
Ето адреса ми: Капорал Георг Коркоци,
19-и полк, 3-та дружина, 11-та рота, 7-ма дивизия,
там дето се намира тя.
Публ. в Извадки във факсимилета от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ-та гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г., 52 с.

 
Размещено : 5.07.2015 18:26
Srg70
(@srg70)
Записи: 964
Участник
 
От: Т55

Да какая база германского флота, когда самого города бомбили с моря...

Да линейных крейсеров "Гнейзен" и "Генау" и подводных лодок. Тех самых, которые и приключились там.

.
13 декабря отряд кораблей Черном
орского флота подошел к румынскому порту Балчик (на северо-востоке нынешней Болгарии), чуть раннее занятому болгарами, и имевшему большое значение для снабжения болгарских войск. При бомбардировке города погибли пять мирных жителей, был нанесен серьезный ущерб гражданским объектам. В ответ огонь открыла болгарская береговая батарея, снаряды которой, однако, не могли нанести серьезного ущерба русским броненосцам. Затем к гавани Балчика подошла болгарская подводная лодка и подоспели болгарские и немецкие самолеты-амфибии, применявшие 20-килограммовые бомбы. Это заставило русскую эскадру прекратить обстрел и уйти в море.
http://rusplt.ru/ww1/chronicle/konets-verdenskoy-myasorubki-14681.html

13 декабря. Обстрел Балчика крейсером «Память Меркурия» с целью разрушения мельницы, снабжавшей мукой болгарскую армию.

Несмотря на неоднократные атаки гидросамолетов и интенсивный огонь двух береговых батарей противника, крейсер стрелял в продолжение 1 часа 30 мин., пока не были разрушены все строения в районе, где по сведениям Дунайской армии находилась предполагаемая мельница. Охраняли крейсер эскадренные миноносцы «Громкий» и «Счастливый».

Крейсер «Память Меркурия» имел три попадания 100-мм снарядами, которые причинили ему незначительные повреждения и ранили три человека команды{1911}.
http://militera.lib.ru/h/boevaya_letopis_flota/42.html

 
Размещено : 5.07.2015 19:46
Форум
 Т55
(@55)
Записи: 910
Постоянный участник
 

Корабли в море, а снаряды - по городе? Особено Балчик, которого, из за амфитеатрального положения, сравнили с земли?

Мельница по середине города? Хех...
Добавлено: 05.07.2015 19:55:13

Хм, пишут, что в дневниках Мориса Палеолога, посол Франции в России, тот записал, что предложил императору Николаю разбомбить Варну; тот согласился, но сказал, что етого можно сделать только после вхождение Болгарии в войны....

Нет ну правда, что делал император или его правительство? Сначало поощрил Сербию взять Македонию; потом Румънию - напасть на Болгарии; потом после 1914 года начал какие-то дипломатические усилия вернуть Болгарии в Балканском союзе - предложили безспорную зону и восточную Тракию, но по отношении Добруджи и Западную Тракию назначили переговоров с греками и румънами (ето все ровно разговаривать с деревя в лесу).

Конечно, имела место полная близорукость Фердинанда, да и германофилские партии, после краха русофилских правительствах в 1912/1913 г. и болезненого крушении Болгарии, стояли у властьи.. Но как же так никто не додумался, что можно просто предложить Болгарии Македонии, если Сербия заберет Боснию; что можно грекам немного так дать понять что Мегали идея не будет, а румънам вернуть Добруджу в случае своего териториального разширения на западе, и все было бы по другому.

Добавлено: 05.07.2015 20:00:45

Т.е. два немецких корабля и две подвоние лодки уничтожени русской стрельбы?

 
Размещено : 5.07.2015 22:00
Srg70
(@srg70)
Записи: 964
Участник
 
От: Т55

Хех...

Что Вы кряхтите, Друг сердечный?
В русской разговорной речи кряхтением обозначаются либо чувство боли - когда, например, садишься на поротый зад, либо момент дефекации организма, в том числе и непроизвольного. Я, так понимаю, что это выражение эмоций той поры?
Ну, что ж...Бывает, как говорят французы* - "на войне как на войне". Сами вступили. Никто вам войны не объявлял.

А про Вторую Балканскую мы с Вами уже говорили. Так что можете не делать мне дипломатических предложений. Это теперь в Совет Европы. Если бы ваши руководители тогда проявляли такую готовность к диалогу... Видимо и болгарский мужик задним умом крепок.

От: Т55

Т.е. два немецких корабля и две подвоние лодки уничтожени русской стрельбы?

Я этого не говорил. Немецкий флот, как я понял, состоял из двух линейных крейсеров и, не знаю скольких, подводных лодок. А цели для обстрела, они стандартные - береговая инфраструктура.

29 октября (9 час. — 10 час.). Обстрел вокзала, порта и складов Феодосии турецким крейсером «Гамидие», выпустившим 150 снарядов.

Пройдя затем вдоль крымского побережья, «Гамидие» потопил у мыса Меганом пароход «Шура» и один парусник{1799}.

*- пишу по-русски, и Вам советую.В правилах на этот счет и статья имеется.

 
Размещено : 5.07.2015 23:30
Страница 47 / 117